Недей ме ослепява с обичта си
аз искам този свят да бъде взрим
и с огнено небе и с нощи къси
когато ние не можам да заспим

Когато даже в тъмнината търсим
далечните слънца или звезди
недей ме ослепявай, не умирай
във името на обичта дори

Аз ще вървя след прелетните птици
по стръмните пътеки на леса
и неусетно в своите зиници
аз твоите черти ще възкрася

Ако за миг, ако за миг
ако за миг ти само ме затвориш в мрака
сред мрака и в най-сладостния мрак
аз пак ще търся погледи на двора /х3/