Даваш ли даваш, Балканджи Йово,
хубава Яна на турска вяра?
- Море, войводо, глава си давам,
Яна не давам на турска вяра.

Отсякоха му и двете ръце
и пак го питат и го разпитват:
- Даваш ли даваш, Балканджи Йово,
хубава Яна на турска вяра?
- Море, войводо, глава си давам,
Яна не давам на турска вяра.

Отсякоха му и двете нозе
и пак го питат и го разпитват:
- Даваш ли даваш, Балканджи Йово,
хубава Яна на турска вяра?
- Море, войводо, глава си давам
Яна не давам на турска вяра.

Извадиха му и двете очи
нито го питат, нито разпитват,
току вземали хубава Яна
и я качили на бърза коня.
Проговаряше хубава Яна:
- Сбогом, прощавай, бачо Иване.

Отговаряше Балканджи Йово:
- Иди със здраве, хубава Яно,
ръце си нямам да те прегърна,
нозе си нямам да те изпратя,
очи си нямам да те погледам.