Две следи |
||
Беше слънчев ден случайно те открих и във знак на обич стих ти посветих. И потърсих с теб забравен бряг на любовта и в песента , открили една мечта. Като нежен дъжд валеше твоя глас, като цветен сън живота бе за нас. Като лятото горещо беше любовта и във нощта откривахме вечността. ПРИПЕВ... Казват , че без любовта прозаичен бил света, но дали гори без пламък любовта дори. Нека просто две следи да оставим аз и ти. В този свят студен бъди до мен , бъди до залезния ден. Като летен ден отлита младостта , като тъжна дума идва есента . Като спомени горещи в тайните неща от любовта догарят във паметта. |
||