Умирам |
||
Днес не правя нищо важно,само умирам. И гледам в тавана само с поглед угасен. И дишам бавно,все по-бавно. И на тъмно говоря със силното безсилие във мен. По-добре да те убия бавно,за да ни боли веднъж по равно. Цял живот отстъпвах ти реда си да ме нараняваш само ти. По-добре да те убия бавно,да усетиш болката която вътре в мен изгаря бавно и не ме оставя да заспя. Душата ми легло ти беше,стоплено за теб. Със среднощните си скитания ме раняваше. Прегръщах те,така болеше,все едно ти беше. Обичах те,не мога повече. По-добре да те убия бавно,за да ни боли веднъж по равно. Цял живот отстъпвах ти реда си да ме нараняваш само ти. По-добре да те убия бавно,да усетиш болката която вътре в мен изгаря бавно и не ме оставя да заспя |
||